Махонията е вечнозелен храст от сем. Киселтрънови и от рода са известни над 70 вида.
Изкючително устойчиво и непретенциозно растение е, предпочита влажните сенчести места, понася бедни, варовити почви. Кореновата му система е много здрава и лесно прави издънки. Въпреки, че предпочита влажни почви издържа и на засушаване през лятото.
Основния декоративен ефект при него, идва от гъстата му корона и вечнозелените листа. Те са едри, зелени, жилави, кожести, лъскави. През зимата се обагрят в бронзово, пурпурно или кафяво-червено. Перести са, назъбени по края с остри боцкащи връхчета.
При нас са по-популярни главно два от видовете - Обикновената махония - ‘Mahonia aquifilium’ и Японката махония - ‘Mahonia japonica’.
Обикновената махония
Тя достига височина 1, рядко 2 метра. Листата и са дълги около 20 см, просто перести с почти приседнали листенца от 5 до 9 на брой на листо. Променят цвета си през различните сезони - от червеникави през зимата, светло зелени рано напролет и тъмнозелени през лятото, есента са с бронзово-кафеникавата гама..
Цъфти през април-май, за около 20 дни. Цветовете и се появяват във връхната част на клонките, жълти са и са събрани в изправени гроздовидни съцветия.
Плодовете на храста, също са много ефектни - те са тъмносини със синьо-сив налеп, сферични и до 1 см. големи. Не съм опитвала, но се твърди че могат да се ядат, имат сладко-кисел, приятен вкус, който се подобрявал след измръзването им. Освен това са много богати на витамин С, пектин и монозахариди.
Японската махония
По-висока е от обикновената - достига 3-4 метра и можем да я срещнем, и като малко дръвче. Короната и е по-разредена. Листата са по-дълги 35-40 см, съставени от 9-13 листенца, назъбени и бодливи по перваза.
Цветовете и също жълти, по-големи са и са събрани са в гъсти и дълги гроздовидни съцветия. Плода има същия цвят, но е елипсовидно издължен и по-едър и също е ядлив.
Необходимо е да се знае за нея това, че не е толкова студоустойчива, колкото обикновената. При температури по-ниски от -18 градуса се появяват частични измръзвания. Затова при нас се отглежда успешно главно в южните части на страната.
Размножаване
Махонията се размножава, чрез семена, резници и отводи. Чрез семенния метод нещата се получават доста бавно, затова рядко се прибягва до него. Един от най-сполучливите начини, да се сдобиете с тази прелест, е чрез издънките на растението - както знаем то лесно образува такива.
Друг популярен способ на размножаване, са летните резници. Получава се много лесно, използвайки резници от леторасти на махонията, след края на нейния цъфтеж. След прецъфтяване на растението, резниците се забиват в субстрат от равни количества пясък и торф. Оросявайте редовно и скоро, ще имате нови, вкоренени храстчета.
Ако във вашата градина имате сенчести места, които не знаете какво да правите, махонията мисля, е много подходящ избор. Можете да я използвате като солитер (по единично) за малки пространства или както е по-ефектна в групи, ако имате повече място.
Засега това е от мен :)