Познавате ли махонията?

Махонията в нашите градини

Махонията е вечнозелен храст от сем. Киселтрънови и от рода са известни над 70 вида.

Изкючително устойчиво и непретенциозно растение е, предпочита влажните сенчести места, понася бедни, варовити почви. Кореновата му система е много здрава и лесно прави издънки. Въпреки, че предпочита влажни почви издържа и на засушаване през лятото.

Основния декоративен ефект при него, идва от гъстата му корона и вечнозелените листа. Те са едри, зелени, жилави, кожести, лъскави. През зимата се обагрят в бронзово, пурпурно или кафяво-червено. Перести са, назъбени по края с остри боцкащи връхчета.

При нас са по-популярни главно два от видовете - Обикновената махония - ‘Mahonia aquifilium’ и Японката махония - ‘Mahonia japonica’.

Обикновената махония

Тя достига височина 1, рядко 2 метра. Листата и са дълги около 20 см, просто перести с почти приседнали листенца от 5 до 9 на брой на листо. Променят цвета си през различните сезони - от червеникави през зимата, светло зелени рано напролет и тъмнозелени през лятото, есента са с бронзово-кафеникавата гама..

Цъфти през април-май, за около 20 дни. Цветовете и се появяват във връхната част на клонките, жълти са и са събрани в изправени гроздовидни съцветия.

Плодовете на храста, също са много ефектни - те са тъмносини със синьо-сив налеп, сферични и до 1 см. големи. Не съм опитвала, но се твърди че могат да се ядат, имат сладко-кисел, приятен вкус, който се подобрявал след измръзването им. Освен това са много богати на витамин С, пектин и монозахариди.

Японската махония

По-висока е от обикновената - достига 3-4 метра и можем да я срещнем, и като малко дръвче. Короната и е по-разредена. Листата са по-дълги 35-40 см, съставени от 9-13 листенца, назъбени и бодливи по перваза.

Цветовете и също жълти, по-големи са и са събрани са в гъсти и дълги гроздовидни съцветия. Плода има същия цвят, но е елипсовидно издължен и по-едър и също е ядлив.

Необходимо е да се знае за нея това, че не е толкова студоустойчива, колкото обикновената. При температури по-ниски от -18 градуса се появяват частични измръзвания. Затова при нас се отглежда успешно главно в южните части на страната.

Размножаване

Махонията се размножава, чрез семена, резници и отводи. Чрез семенния метод нещата се получават доста бавно, затова рядко се прибягва до него. Един от най-сполучливите начини, да се сдобиете с тази прелест, е чрез издънките на растението -  както знаем то лесно образува такива.

Друг популярен способ на размножаване, са летните резници. Получава се много лесно, използвайки резници от леторасти на махонията, след края на нейния цъфтеж. След прецъфтяване на растението, резниците се забиват в субстрат от равни количества пясък и торф. Оросявайте редовно и скоро, ще имате нови, вкоренени храстчета.

Ако във вашата градина имате сенчести места, които не знаете какво да правите, махонията мисля, е много подходящ избор. Можете да я използвате като солитер (по единично) за малки пространства или както е по-ефектна в групи, ако имате повече място.

Засега това е от мен :)

Есенните звезди - хризантемите

Есенните звезди - хризантемите

Хризантемите са многогодишни растения от сем. Сложноцветни - 'Asteraceae'. Има данни, че за първи път са култивирани 15 век пр. н. е. в Китай, а през 1630 год. наброяват вече над 500 сорта. В Европа са известни от 17 век. В наши дни, ежегодно на пазара излиза голямо разнообразие от нови хибридни сортове.

На височина достигат от (стайните екземпляри) - 15-25 см. до 70-90 см. (градински), че и 1 м и повече високи. По-високите от тях е необходимо да се привързват към подходящи подпори. Листата са меки, зелени - последователно разположени, назъбени и с гладки ръбове.

Можете да видите цветовете им в различни форми - като маргаритка, помпони и мн.др. Цъфти в почти всички разцветки, като цвета обикновено трае около  6-8 седмици.

Има четири тенденции при отглеждането им понастоящем.

Стайна хризантема, градинска хризантема, за рязан цвят и такава за изложения.

Градинската хризантема

Тя е в състояние да зимува на открито без проблем, дори и в северните географски ширини. Издържа на вятър и студ, но през зимата не обича да попада лед и вода по листата и.

Характерно за нея е, че не е желателно да се отглежда на едно и също място повече от 2 - 3 години, защото е податлива на болести. Ако нямате възможност да я премествате, е добре да стерилизирате почвата около нея на всеки 3-4 год.

Много бързо и лесно пренаселва терена и е наложително през 3-5 години растенията да се разделят, като се използва стерилизиран нощ или лопата за целта. След тази манипулация, новото засаждане трябва да е на разтояние между цветята на 20-30 см.

Саксийна стайна хризантема

Когато си я купите от пазара - най-вероятно през септември - октомври, тя ще има заложен цвят и ще започнала цъфтежа си. Специалистите използват различни стимулатори за растеж и я държат на тъмно, за да заложи цвят.

Тя предпочита по-хладните стаи. Особеното е, че за да образува цвят, тя изисква да се постави в хладни и тъмни помещения през летните дни. Също така, по време на залагането на цвета, поливките също трябва да намалеят. При поява на цветни пъпки - водата се увеличава, а през периода на засилена вегетация, тя се поставя на слънчево място със слънцегреене поне 6-7 часа дневно.

Рязан цвят

След като стъблото достигне 20-25 см се имитира по-къс ден за хризантемата, като се засенчва изкуствено. За да се образуват висока дръжка и тези великолепните едри цветове, изисква особено пензиране - отчупват се страничните пъпки, за да се изтегли растението на височина.

Цветните пъпки се залагат на около +18 гр темп., когато се появят на +16 и за фиксиране на баграта +14 градуса. При по-ниски температури качеството на цвета намаля.

Изложбените хризантеми са особено атрактивни.

Те са много деликатни растения. Отглеждат се от специалисти, за определени изложения.

Размножава се, чрез резници и семена в началото на пролетта.

Използвайте здрави растения за своите резници. Резника трябва да е дълъг 8-10 см. и да има 3 - 4 листа, които се изрязват. Така подготвен, се потапя се във вкоринител на един - два см. от долната му страна. След което се забива  в субстрат от стерилизиран пясък и торф в равни количества. За да се прихване, му осигурете парникова, леко затъмнена среда.

Чрез семена - при температура +24+26 градуса и за около 6 седмици, ще пораснат до 4-6 листа, след което можете да си ги прехвълите в 5 см саксийки.

Отглеждане

Толерират плодородни, песъчливи почви с киселинност 6.00-6.50 РН.

Поливките трябва да са умерени - като е добре между тях повата да пресъхва. Особенното за хризантемите е, че не е желателно да се мокрят листата им - затова тя следва да се прави директно в почвата около кореновата система.

А по време на засилената вегетация изискват торене през 7-10 дни с азот и калий.

За сега това е всичко :)

Красивите клематиси

Красивите клематиси

Род Kлематис е от сем. Лютикови и обхваща над 300 вида. На по-студените местообитания се срещат листопадните сортове, а в по-топлите - вечнозелени. Почти всички са лиани, някои от тях са храсти, а други многогодишни тревисти растения.

Произхождат от Китай и Япония и при правилно отглеждане, някои от сортовете достигат до 20-30 годишна възраст.

Листата им имат способността, чрез дръжките си да се захващат за подпори. Срещуположно разположени са, зелени на цвят, сложни с три или повече листенца.

Разкошен цвят

Цветовете обхващат почти всички разцветки и са най-разнообразни като форма - кичести, звездообразни, кръстовидни и др. Различните подвидове разцъфват по различно време, обикновено от април до есента,  като повечето пропускат юли месец.

Те лесно могат да си променят разцветката, в зависимост от промени в светлината, почвата, влажността на въздуха и вятъра.

Клематисите се  делят на 3 групи според периода на цъфтене и мястото на образуване на цветни пъпки.

Първата цъфти само на миналогодишни конки.

Втората група, се дели на две подгрупи. Там са повечето едри хибриди. Първата дава цвят през май - юни на миналогодишни клонки. През септември цъфти на едногодишни, но обикновено тогава той е по-малък и кичестите сортове поднасят прост цвят.

Втората подрупа цъфти едновременно на стара и нова дървесина и дава цвят през цялото лято без прекъсване.

Третата група разполага цветни пъпки само на едногодишни филизи. Техните представители обикновено са с дребни многобройни цветчета.

Студоустойчиво или не

Намирането на място за оглеждането им, е много деликатна работа. Не обичат да сменят мястото си.

Но първо, трябва да установите дали вашето храстче може да издържи на зимата у нас или не е от студоустойчивите екземпляри.

Ако не е е, то следва да бъде отгледано в саксия или сандъче. Обича големи съдове - започнете при засаждането му в такъв с диаметър 35 см. и като го присаждате на всеки 2-3 години, може да достигнете до 65 и повече см. диаметър на съда.

Съдържането на почвения субстрат, също не е за пренебрегване - две части угнила листовка, една част пясък и една торф. Съда трябва да е добре дрениран и под саксийката трябва да се остави празно място. Това може да се постигне, като се поставят трупчета под нея.

Корените на лианата в никакъв случай не трябва да прегряват, затова внимавайте да не попадат преки слънчеви лъчи по саксията. Дървените съдове и кашпите са за препоръчване в случая, както и засаждането на растителност около и в саксията при растението.

Тъй като клематиса е лиана, е добре да помислете и за подходяща подпора, която да бъде позиционирана със саксията.

Къде да презимува

Презимуването се установява в тъмно и сухо  хладно помещение с от 0 до +4 градуса до януари месец. След това е добре да се постави в такова с темп. +8 до +14 градуса по Целзий на слънчево място, за да могат да се образуват цветоносните пъпки. Когато те се появят - температурата се повишава +17 +19 градуса и към февруари - март, може да разцъфти.

За студоиздръжливите

Ако вашето храстче е от студоустойчиво, трябва да вземете под внимание, че то не понася преовлажнена почва през зимните дни - изключително опасно е измръзването на почвата около кореновата му система.

Расте бързо

Клематиса е много бързорастящ вид, наблюдават се в някои случаи и над 10 см растеж на ден и би следвало,в зависимост от ефекта, който търсите, да му осигурете подходящи подпори. Можете да използвате беседки, перголи, решетки, арки, врати и др., като елементите на стойките трябва да са тънки.

Отглеждане

Поставете го на слънчево място, има нужда от поне 6 часа слънцегреене. Ако светлината не му достига, багрите избледняват. При  някои от по-светлите, (някои розови сортове например), се наблюдава избледяване на цвета и при силно слънце. Затова южното изложение не е за препоръчване, доверете се на югоизточно и югозападно такова.

Поливане - обичат умереното поливане с леко изсъхване на почвата между поливките. Растенията, отглеждани в саксия се нуждаят от по-чести поливки, както и от по-често внасяне на органичен тор.

Как се размножава

Размножава се, чрез разделяне на на по-голям храст, но главно чрез отводи.

Резитба

През първата година на засаждането му, храста е добре да бъде подрязан много ниско - на 2 -3 външна пъпка, за да бъде стимулиран да пусне нови издънки.

Подхода при резитба следващите сезони, следва да бъде съобразен с групата към която принадлежи.

Първа група

Ако е от първата група, обикновено рядко има нужда от резитба, но е добре през 3-4 години, след прецъфтяване, да се подреже растението ниско  - на 2-3 външна пъпка. Прави се, за да го подмладим, като стимулираме растението на пусне нови клонки. През лятото същата година се грижете добре за растението, поливайте го редовно и внасяйте в почвата балансиран тор. Към края на сезона го наторете 1-2 пъти с тор с преобладаващо съдържание на фосфор.

Втора група

Първата група от втората подгрупа, изискват резитба февруари месец, (но следете температурите да не са прекалено ниски в деня на резитба и следващите дни). Тук всяко стъбло се подрязва на различна височина. Оставят се много едногодишни клонки, на които да е заложи пролетния цвят и достатъчно свободно място в короната, за да има място за нови, които да дадат цвят през септември. След прецъфтяването юни месец, се прави нова резитба на вече прецъфтелите филизи и така се провокира появата на нови.

Технологията при втората подгрупа, може да е като на предходната или на третата група.

Трета група

Там нещата са спорни. Има специалисти, които са на мнение, че тя въобще не се нуждае от резитба. Но клематиса е много бързорастящ и това в някои случаи може да е проблем.

Затова след прецъфтяването, може да го подрежете ниско 15 -40 см. Ако искате силни леторасли, режете по-ниско около 15 см. За по-слаби такива - по-високо.

Това е засега от мен :)

Ако Ви е харесала тази статия -проследите ни и във Facebook

Прочетете още:

Как най-сполучливо да засадим и отгледаме растения в саксии

Интересни факти за хризантемите

Интересната махония

Космоса в градината

Описание 

Нежните цветчета на космоса, обагрят градината от юни чак до октомври в червени, бели, розови, жълти, оранжеви, но най-често виолетови цветове. Те са с диаметър обикновено от 8-12 см и леко трептят при движението на въздуха. 

Цветето е от сем. Asteracea и в зависимост от сорта си, можете да го срещнете с височина от 0,60м до към 1,50м, като по-високите  видове се нуждаят от подпора, защото стъблото им е много тънко и нежно. 
Листата също са деликатни – те са много фино-нарязани, зелени и са разположени по стъблото.

Произход

 Произхожда от Южна Америка – главно Мексито, но може да попаднете на него още и в Северна Америка, Италия, Азия, а на някои от местата расте и като плевел.

Изисква алкална почва – с РН 6,0 - 8,5, добре дренирана и песъчлива, не толерира богати плодородни почви. 

  Обича пълно слънце, но при нашите условия е може би по-добре ако по обед му се предостави шарена сянка.

Как да се грижим за него

  Нежните стъбла могат лесно да бъдат повредени от силен дъжд или вятър и това трябва да се вземе предвид, при позиционирането му в градината, в едно и с техниката на поливане, която е добре да не е със силна струя.

  Предпочита умерено поливане, но може да издържи и на засушаване за малко без проблем. 

Размножаване

Размножава се чрез семена. Можете да използвате два способа – единия е като посеете семенцата в  пластмасов съд през март – април.

Семенцата се разполагат без да се зариват в почвения субстрат. Съда се покрива с подходящ прозрачен материал, за да се създаде парникова среда и ако се оставят на място с температура около 24 градуса, би следвало да покълнат за 7-10 дни. 

  Другия начин е като ги посеем направо в почвата навън, растението се слави като много лесно настанимо – някои любители на цветето забелязват, че след годината в която да го отглеждали, то се е самозасяло и на други места в градината.

  Рано напролет, след като дните с минусовите температури са преминали, с по няколко семенца се поставят в гнезда на разтояние – 30-35 см едно от друго.

 

  Още за отглеждането му

  За да укрепне стъблото и да получи повече разклонения е полезно в началото на растежа да му се пензират връхчета няколко пъти. Е  да - цъфтежа ще се забави малко, но стъблото, ще се удебели и ще имаме повече разклонения и цветове. 

Никак не е претенциозно по отношения на торенето. Все пак, не е излишно за по-дълготраен и ярък цвят, в началото на лятото го наторите с калий и фосфор.

 Специално внимание заслужава многогодишния сорт:  Cosmos atrosanquineus – шоколадов космос -   той е висок 40-60 см, цветовете му са от тъмно червени до керемидени и кафяви, с по 3-4,5 см диаметър.

 Цъфти от юни до септември и има пленителен аромат– напомня ванилия и шоколад. Кореновата му система се състои от месести грудки.

Страда от температури по-ниски от – 5 градуса. Затова е добре грудките да се приберат през зимата на сухо, тъмно и хладно място, съхранявайки се в пясък.

Размножава се лесно - напролет разделете грудките, поставете ги на предпочитаното от вас място и готово.

Прочетете още:

Интересни факти за хризантемите

Калдъръмчето - тайни при отглеждането му

Невен - едно от най-красивите и лековити цветя в градината ни

Жълтата прелест - форзицията

Форзицията е листопаден, добре разклонен  храст с височина от 1 до 3 м. Произхожда  от Азия и Европа и принадлежи към сем. 'Olenacea'. Най – широко разпространени са 6 подвида, като у нас можем да видим, както Forsythia suspensa и Forsythia virridissima, така и хибрида между тях – F. x inbermedia.

Цъфти  през  март – април (ако февруари ни изненада с високи температури може и по-рано), още преди разлистването, в зашеметяващи ярки, жълти цветове, за около 3-4 седмици. Цвета е от 4 венчелистчета, събран на групи по 2-3 броя и грее на едногодишна клонка. Листата са дълги 7-10 см. тесноелиптични, назъбени по края. Израснали са срещуположно върху клонката по единично, но на по-буйните леторасли могат да се срещнат и сложни, триделни листа.  Много характерно за храстчето са множеството малки лешанки разположени, както на старите, така и на младите клонки. С тяхна помощ, безпроблемно разпознаваме форзицията сред  другите храстчета в зимно състояние.

Обича ярко слънце – добре е да се постави на място със слънцегреене поне 6 часа. Толерира свежа, рохка, добре дренирана, богата на органична материя и хранителни вещества почва. Въпреки, че издържа на засушаване – не Ви го препоръчвам – както от сухата почва, така и от сухия въздух листенцата плюмват. Затова лятото поливайте редовно. Отлично се справя с ниските температури– издържа до -30ᴼ С. Не изисква често торене: най – много 2-3 пъти годишно с балансиран тор.

Резитба е добре да се извърша редовно – за да имаме много едногодишни клонки, на които да свети уникалния цвят. Можете да я изрежете след прецъфтяването, за да има възможност растението да образува нови леторасъли, на които да заложи цветни пъпки. По-възрастните екземпляри, обаче се нуждаят  и от подмладяване на короната – премахват се изсъхналите клонки , старите  се съкращават от ¼  от дължината им до към 10-15 см от кореновата шийка, –  като целта на резитбата е да разредим частта в центъра на растението. Така то ще може да пусне нови издънки. Тази резитба, е най-добре да се направи есента: октомври – ноември или около средата на февруари, като се следи, както през следващите няколко дни, така и в деня на резитбата, температурите на не са екстремно ниски, за да не причиним измръзване. Наложително е да се извърши тогава, защото най-много хранителни сокове, растението влага в края на клонката и ако изпуснем срока, ще имаме незадоволителен разтеж през годината.

Размножаването става главно чрез резници – единия вариант е да се заложат  около 15 см. дълги такива, направо във влажна почва навън наесен. А другия е като се използват зелени резници юни месец. Взимаме калем от клонка от същата година и премахваме листата (препоръчвам след това резничетата  да се потопят във вкоринител). После с молив се прави дупка в съставен от нас субстат – равни количества перилит и пясък, разположен в подходящ съд – пластмасово съндъче или кутия (както Ви е удобно), поставяме резника и държим съда в парник, като оросяваме редовно почвата. От време на време премахваме образувалия се конденз от стените и отвиваме за малко, за да се доставим и циркулация на въздуха. За около 6-8 седмици, новите форзицийки вече могат да се посадят и поединично в саксийки.

Това е засега от мен :)

Ако ви е интересно – посетете и Facebook страницата ми :)