Жълтата прелест - форзицията

Форзицията е листопаден, добре разклонен  храст с височина от 1 до 3 м. Произхожда  от Азия и Европа и принадлежи към сем. 'Olenacea'. Най – широко разпространени са 6 подвида, като у нас можем да видим, както Forsythia suspensa и Forsythia virridissima, така и хибрида между тях – F. x inbermedia.

Цъфти  през  март – април (ако февруари ни изненада с високи температури може и по-рано), още преди разлистването, в зашеметяващи ярки, жълти цветове, за около 3-4 седмици. Цвета е от 4 венчелистчета, събран на групи по 2-3 броя и грее на едногодишна клонка. Листата са дълги 7-10 см. тесноелиптични, назъбени по края. Израснали са срещуположно върху клонката по единично, но на по-буйните леторасли могат да се срещнат и сложни, триделни листа.  Много характерно за храстчето са множеството малки лешанки разположени, както на старите, така и на младите клонки. С тяхна помощ, безпроблемно разпознаваме форзицията сред  другите храстчета в зимно състояние.

Обича ярко слънце – добре е да се постави на място със слънцегреене поне 6 часа. Толерира свежа, рохка, добре дренирана, богата на органична материя и хранителни вещества почва. Въпреки, че издържа на засушаване – не Ви го препоръчвам – както от сухата почва, така и от сухия въздух листенцата плюмват. Затова лятото поливайте редовно. Отлично се справя с ниските температури– издържа до -30ᴼ С. Не изисква често торене: най – много 2-3 пъти годишно с балансиран тор.

Резитба е добре да се извърша редовно – за да имаме много едногодишни клонки, на които да свети уникалния цвят. Можете да я изрежете след прецъфтяването, за да има възможност растението да образува нови леторасъли, на които да заложи цветни пъпки. По-възрастните екземпляри, обаче се нуждаят  и от подмладяване на короната – премахват се изсъхналите клонки , старите  се съкращават от ¼  от дължината им до към 10-15 см от кореновата шийка, –  като целта на резитбата е да разредим частта в центъра на растението. Така то ще може да пусне нови издънки. Тази резитба, е най-добре да се направи есента: октомври – ноември или около средата на февруари, като се следи, както през следващите няколко дни, така и в деня на резитбата, температурите на не са екстремно ниски, за да не причиним измръзване. Наложително е да се извърши тогава, защото най-много хранителни сокове, растението влага в края на клонката и ако изпуснем срока, ще имаме незадоволителен разтеж през годината.

Размножаването става главно чрез резници – единия вариант е да се заложат  около 15 см. дълги такива, направо във влажна почва навън наесен. А другия е като се използват зелени резници юни месец. Взимаме калем от клонка от същата година и премахваме листата (препоръчвам след това резничетата  да се потопят във вкоринител). После с молив се прави дупка в съставен от нас субстат – равни количества перилит и пясък, разположен в подходящ съд – пластмасово съндъче или кутия (както Ви е удобно), поставяме резника и държим съда в парник, като оросяваме редовно почвата. От време на време премахваме образувалия се конденз от стените и отвиваме за малко, за да се доставим и циркулация на въздуха. За около 6-8 седмици, новите форзицийки вече могат да се посадят и поединично в саксийки.

Това е засега от мен :)

Ако ви е интересно – посетете и Facebook страницата ми :)