Великолепния Лупинус

Интересното си име – ‘Лупинус’, това разкошно цвете е получило oт латинската дума ‘lupine’ – вълк. Нарекли са го така, защото се е смятало, че то изсмуква хранителните вещества от почвата. Любопитно е, че всъщност е точно обратното -  корените на лупината, съдържат азотофиксиращи бактерии и така обогатяват почвата с азот.  Това прави цветето много предпочитано за използването му в композиции с други растения, в едно с изключителния му декоративен ефект, разбира се.

Тази прелест е от сем. Febacea (сем. Соеви) и от него, са известни над 200 вида. Естествените местонахождения на растението са най-вече Северна и Южна Америка, по-малко Северна Африка и Средиземноморието. Предимно многогодишни са, но се срещат и едногодишни видове, както и няколко храстови такива. Съществуват, както много сортове, така и доста хибриди.  На височина достигат  0,35 -1,40 м., листата им са сложни,  дланевидни, елиптично – удължени по 9-15 бр. на листо. Плодът е шушулка.

При нас най-често се отглежда Lupinus polyphullus и  хибридния сорт Lupinus x regalis.  Цветовете им са силно впечатляващи  – представляват класовидни съцветия с едни цветове  дълги 30-40 см. в най-различни разцветки: лилави, червени, розови, бели, оранжеви, както и комбинация от тях. Цъфтят около юни за близо месец и са многогодишни.

Поглъщането на всяка една част на лупината, може да предизвика чревни и стомашни неразположения – съдържа някои вторични съединения, включително  изофлавони и алкалоиди, като лупин и спартеин.

Размножават се чрез семена, които се  зариват  на 0.5 – 1.00 см. в почвата, в края на зимата или началото на пролетта, на място с подходяща температура за поникване: 24ᴼ - 26ᴼ  С, най-добре направо в малки саксийки, защото трудно понасят пресаждане. Когато пониците поотраснат, саксийките се преместват на места с по-ниска температура , за да се укрепнат и когато им пораснат 4-5 листенца, могат да се засадят на определеното им месторастене.  

Обичат слънчеви до полусянка места. Почвата може да не е много богата, но трябва да е добре дренирана. През първата година се нуждае от редовно поливане, но по-късно издържа и на засушаване. Студоустойчив е, но трябва да се има в предвид, че коренчетата му лесно се оголват и това може да причини измръзването му. Така че загърляйте редовно растението, особено в по-хладните дни, през пролетта и есента, защото има вероятност да страда от температурните колебания.

Можете да го засадите поединично, в комбинация с други цветя, както и на големи цветни групи. Обикновено живота му е 2-3 години, но при правилни грижи се достига и до 4-5.

Това е за сега :) Ако знаете нещо повече за отглеждането на този разкош, ще се радвам да го споделите с нас :)

Проследете ни и във Facebook :)