Японска дюля

Японската дюля произхожда от Източна Азия – Япония и Китай. Тя е храстче – до 2 метра високо с бодливи клонки и опадливи или полувечно зелени листенца, яйцевидно продълговати и назъбени по перваза. Те стоят на клонката сравнително до късно, като запазват свежия си зелен цвят.

През есента – септември месец, можете да видите по нея и плодове, те са 4 см. в диаметър, жъленикави на цвят и с много силен, приятен аромат. Кисели на вкус, изключително богати са на витамин С – 100-250 мг/100г., a съдържат още пектин, и органични киселини.

Chamaenomeles japonika или Cydonia japonika , каквото е латинското наименование на този разкош, е популярна най-вече с очарователните си, ярки си цветчета, които покриват почти всички клонки. Те са с диаметър 3-5 см. с по 5 венчелистчета, събрани обикновено с по 2-6 китки, /но се срещат и поединично/  и се появяват още преди разлистването. Едри са 3-5 см. и греят, за около 4 седмици през април – май в розово, светло-червено, оранжево-червено, розово-червено и бяло-розово. Привличат пчели, така предвидете това при позиционирането в им градината. Особено ценен като солитер вид са, при все това, че някои градинари ги ползват и за жив плет.

Изключително непретенциозно растение е. Издържа, както на горещина, така и на много ниски температури до -30 ᴼ С. До голяма степен, не е много податливо на вредители и болести. Обича средно глинести и добре дренирани почви с неутрално РН, но трябва да се има в предвид, че страда от хлороза и не понася варовити такива.

Толерира слънчеви места, но понася и полусянка. По начало е сухоустойчиво растение, но в горещите дни е добре да се полива по-често. Има добре развита коренова система с дълги корени, които дават много издънки. При засаждането трябва да се внимава да не се покрие кореновата шийка. Не е необходимо да се тори често – в началото на пролетта с торове с преобладаващо съдържание на азот, през на лятото с такива с калий, а през есента препоръчвам да го третирате с фосфор.

Резитбата рядко е наложителна, тъй като короната на храстчето е гъста и добре разклонена, а пък и растението расте сравнително бавно. Но ако имате намерение, да постигнете нещо конкретно като форма, вземете под внимание, че цветчетата цъфтят на 2 и повече годишни клонки и по правило се подрязват след прецъфтяването.

Размножаването става, чрез семена, зелени резници и присадки. Ако мислите да използвате семена, трябва да знаете, че е съмнително, че ще получите същия цвят като оригинала. По-добре заложете на резници – залагат се през юли в парници с висока влажност и задължително засенчени. За 30-40 дни са калцирали и до есента, ще са достигнали 15-20 см. Присаждането също се извършва през юли на пъпка, върху дюля или круша.

Това е засега от мен :)

Ако ви е интересно, можете да посетите и Facebook страницата ми.