Albitzzia julibrisin
– ‘Ленкоранската албиция’, наричана още ‘Копринено дърво’ е много
широкораспространена в родината си – Китай, Корея, Иран. Дръвчето е от сем. Febacea и е донесено в Европа през 18
век, а името си – ‘Копринено дърво’ води от персийските думи’ jul’ – цвете и ‘abrisishan’ – коприна.
Дръвчето достига 12 м., формата на короната му е чадърообразна
и този декоративен ефект, в едно със способността му да дава приятна шарена
сянка, е една от причините да е толкова предпочитан от градинарите. Но най-силно
впечатление създават, особено интересните му, красиви цветове. Те представляват гъсти, сферични съцветия от
малка чашка, с венчелистчета и дълги тичинки – 2 - 4 см, които греят в бяло,
розово, кремаво и наситено червено.
Разположени са в края на клонката, цъфтят от юли до септември и имат
пленителен аромат.
Листенцата достигат 20 - 45 см, съставени са от 11 - 25
разклонения върху листната ос, върху които са разположени 30 - 60 листчета
дълги около 1 см. Те са много интересни - отварят се сутрин и се затварят привечер след
залез слънце, поради това албицията се е сдобила и с трето име - ,Спящо дръвче’.
Ако я искате в градината си, трябва да имате в предвид, че
мръзне лесно, особено в първите си години.
Може да се отглежда в по-топлите места на страната ни, където температурата
рядко пада под -16ᴼ С. Привлича пчели. Засадете я на слънчеви, добре защитени
места в средно глинести почви. Ако рано на пролет не се разлисти, на се бързайте
да я премахвате, дръвчето показва листата си сравнително късно – обикновено края
на април. При все това и опадат сравнително късно - някъде края на ноември,
запазвайки свежия си зелен цвят.
Посетете и страницата ми във Facebook, ще Ви бъде интересно :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар