Коприненото дръвче - Албицията

Albitzzia julibrisin – ‘Ленкоранската албиция’, наричана още ‘Копринено дърво’ е много широкораспространена в родината си – Китай, Корея, Иран. Дръвчето е от сем. Febacea и е донесено в Европа през 18 век, а името си – ‘Копринено дърво’ води от персийските думи’ jul’ – цвете и ‘abrisishan’ – коприна.

Дръвчето достига 12 м., формата на короната му е чадърообразна и този декоративен ефект, в едно със способността му да дава приятна шарена сянка, е една от причините да е толкова предпочитан от градинарите. Но най-силно впечатление създават, особено интересните му, красиви цветове.  Те представляват гъсти, сферични съцветия от малка чашка, с венчелистчета и дълги тичинки – 2 - 4 см, които греят в бяло, розово, кремаво и наситено червено.  Разположени са в края на клонката, цъфтят от юли до септември и имат пленителен аромат.

Листенцата достигат 20 - 45 см, съставени са от 11 - 25 разклонения върху листната ос, върху които са разположени 30 - 60 листчета дълги около 1 см. Те са много интересни -  отварят се сутрин и се затварят привечер след залез слънце, поради това албицията се е сдобила и с трето име -  ,Спящо дръвче’.

Ако я искате в градината си, трябва да имате в предвид, че мръзне лесно, особено в първите си години. Може да се отглежда в по-топлите места на страната ни, където температурата рядко пада под -16ᴼ С. Привлича пчели. Засадете я на слънчеви, добре защитени места в средно глинести почви. Ако рано на пролет не се разлисти, на се бързайте да я премахвате, дръвчето показва листата си сравнително късно – обикновено края на април. При все това и опадат сравнително късно - някъде края на ноември, запазвайки свежия си зелен цвят.  

Посетете и страницата ми във Facebook, ще Ви бъде интересно :)