Златния дъжд или Laburnum anagyroides, е изключително красиво малко дръвче, което достига максимум 7-8 метра. Поради височината си, може да бъде срещнато и в храстова форма. Характерно е с гъстите си, ярко жълти разкошни съцветия, провиснали каскадно подобно на глицинията, дълги 14-22 см., които ни радват през пролетта - през април и май. Семената са в бобови шушулки – сиво-кафяви на цвят, а листенцата трилистни – подобно на тези на детелината.
Тази красота всъщност в опасна, защото всичките му части са отровни. Ето защо следва много внимателно да се позиционира в градината. Добре е да се избягва засаждането му в близост до училища, детски градини, площадки и въобще на местата, където играят деца. Съдържа токсините цитозин и куинилизидин акалоид, концентрирани предимно в съцветията, семената и корените. Симптомите на отравяне са гадене, повръщане и парене в устата и се появяват около 30-60 мин. след поглъщане. Следват силни стомашно-чревни болки, диария, мускулни схващания, изпотяване, главоболие, а при по-високи дози и сънливост, парализа – включително белодробна, кома, разширени зеници, а има и регистрирани няколко смъртни случаи. Фаталната доза при деца, може да е 12-15 семенца.
Златния дъжд предпочита богати, умерено влажни почви, като добрия дренаж е от особено голямо значение.
Най-добре се
развива на места със силно слънцегреене, като прекалените горещини, не
му се отразяват благоприятно. Ако смятате да го засадите на по-северни
места, го разположете на по-защитено място. Добре е да се помисли и за
почистване на бобовите шушулки, когато се появят, тъй като те нямат
особена декоративна стойност, а са и опасни, ако наблизо има деца.Това е за сега от мен smile emoticon
Няма коментари:
Публикуване на коментар