Жълтата прелест - форзицията

Форзицията е листопаден, добре разклонен  храст с височина от 1 до 3 м. Произхожда  от Азия и Европа и принадлежи към сем. 'Olenacea'. Най – широко разпространени са 6 подвида, като у нас можем да видим, както Forsythia suspensa и Forsythia virridissima, така и хибрида между тях – F. x inbermedia.

Цъфти  през  март – април (ако февруари ни изненада с високи температури може и по-рано), още преди разлистването, в зашеметяващи ярки, жълти цветове, за около 3-4 седмици. Цвета е от 4 венчелистчета, събран на групи по 2-3 броя и грее на едногодишна клонка. Листата са дълги 7-10 см. тесноелиптични, назъбени по края. Израснали са срещуположно върху клонката по единично, но на по-буйните леторасли могат да се срещнат и сложни, триделни листа.  Много характерно за храстчето са множеството малки лешанки разположени, както на старите, така и на младите клонки. С тяхна помощ, безпроблемно разпознаваме форзицията сред  другите храстчета в зимно състояние.

Обича ярко слънце – добре е да се постави на място със слънцегреене поне 6 часа. Толерира свежа, рохка, добре дренирана, богата на органична материя и хранителни вещества почва. Въпреки, че издържа на засушаване – не Ви го препоръчвам – както от сухата почва, така и от сухия въздух листенцата плюмват. Затова лятото поливайте редовно. Отлично се справя с ниските температури– издържа до -30ᴼ С. Не изисква често торене: най – много 2-3 пъти годишно с балансиран тор.

Резитба е добре да се извърша редовно – за да имаме много едногодишни клонки, на които да свети уникалния цвят. Можете да я изрежете след прецъфтяването, за да има възможност растението да образува нови леторасъли, на които да заложи цветни пъпки. По-възрастните екземпляри, обаче се нуждаят  и от подмладяване на короната – премахват се изсъхналите клонки , старите  се съкращават от ¼  от дължината им до към 10-15 см от кореновата шийка, –  като целта на резитбата е да разредим частта в центъра на растението. Така то ще може да пусне нови издънки. Тази резитба, е най-добре да се направи есента: октомври – ноември или около средата на февруари, като се следи, както през следващите няколко дни, така и в деня на резитбата, температурите на не са екстремно ниски, за да не причиним измръзване. Наложително е да се извърши тогава, защото най-много хранителни сокове, растението влага в края на клонката и ако изпуснем срока, ще имаме незадоволителен разтеж през годината.

Размножаването става главно чрез резници – единия вариант е да се заложат  около 15 см. дълги такива, направо във влажна почва навън наесен. А другия е като се използват зелени резници юни месец. Взимаме калем от клонка от същата година и премахваме листата (препоръчвам след това резничетата  да се потопят във вкоринител). После с молив се прави дупка в съставен от нас субстат – равни количества перилит и пясък, разположен в подходящ съд – пластмасово съндъче или кутия (както Ви е удобно), поставяме резника и държим съда в парник, като оросяваме редовно почвата. От време на време премахваме образувалия се конденз от стените и отвиваме за малко, за да се доставим и циркулация на въздуха. За около 6-8 седмици, новите форзицийки вече могат да се посадят и поединично в саксийки.

Това е засега от мен :)

Ако ви е интересно – посетете и Facebook страницата ми :)

Японска криптомерия

Cryptomeria japonika, в родината си - Япония, Азорските острови, Китай е доста високо дърво достигащо над 70 м височина и около 4 м широчина на стъблото. При нас в България, трудно догонва 40-45 м., поради големите засушавания през лятото и ниските температури през зимата. Те не и пречат да вирее и тук, но са причината растежа и да е по-бавен и не дотам незадоволителен. Има множество сортове – само в Япония, са известни над 200. В млада възраст, короната е пирамидална, но по-късно, ако се развива без да има повреди, приема тясна овална форма. Дръвчето има много рядкото за иглолистно дърво свойство, да израства от отрязан пън – пуска си издънка и покарва отново.

Японската криптомерия, както се още се нарича, е с много интересни меки, дълги 7-15 мм листенца, разположени гъсто и спираловидно около зелената клонка. Те живеят 4-5 години и могат да ви заблудят, че дръвчето е загинало през зимата, защото тогава придобиват бронзов цвят - не го премахвайте, то най-вероятно ще възвърне зеления си цвят, когато температурите се повишат, въпреки че при много ниски температури -15-20 градуса, не е изключено и да загине.

Обича слънчеви места, но вирее сполучливо и на полусянка. Предпочита влажен, топъл климат – при тези условия се развива най-бързо и може да достигне максималните си размери.

За да не се появяват болести я поставете на място с добра циркулация на въздуха, но в никакъв случай, не и на силен вятър. Харесва и дълбоки, добре дренирани кисели почви – не понася варовити такива и в големите жеги при нашите условия, е добре да се полива обилно.

Това е засега от мен :)

Ако Ви е интересно – разгледайте и Facebook страницата ми.

Японска дюля

Японската дюля произхожда от Източна Азия – Япония и Китай. Тя е храстче – до 2 метра високо с бодливи клонки и опадливи или полувечно зелени листенца, яйцевидно продълговати и назъбени по перваза. Те стоят на клонката сравнително до късно, като запазват свежия си зелен цвят.

През есента – септември месец, можете да видите по нея и плодове, те са 4 см. в диаметър, жъленикави на цвят и с много силен, приятен аромат. Кисели на вкус, изключително богати са на витамин С – 100-250 мг/100г., a съдържат още пектин, и органични киселини.

Chamaenomeles japonika или Cydonia japonika , каквото е латинското наименование на този разкош, е популярна най-вече с очарователните си, ярки си цветчета, които покриват почти всички клонки. Те са с диаметър 3-5 см. с по 5 венчелистчета, събрани обикновено с по 2-6 китки, /но се срещат и поединично/  и се появяват още преди разлистването. Едри са 3-5 см. и греят, за около 4 седмици през април – май в розово, светло-червено, оранжево-червено, розово-червено и бяло-розово. Привличат пчели, така предвидете това при позиционирането в им градината. Особено ценен като солитер вид са, при все това, че някои градинари ги ползват и за жив плет.

Изключително непретенциозно растение е. Издържа, както на горещина, така и на много ниски температури до -30 ᴼ С. До голяма степен, не е много податливо на вредители и болести. Обича средно глинести и добре дренирани почви с неутрално РН, но трябва да се има в предвид, че страда от хлороза и не понася варовити такива.

Толерира слънчеви места, но понася и полусянка. По начало е сухоустойчиво растение, но в горещите дни е добре да се полива по-често. Има добре развита коренова система с дълги корени, които дават много издънки. При засаждането трябва да се внимава да не се покрие кореновата шийка. Не е необходимо да се тори често – в началото на пролетта с торове с преобладаващо съдържание на азот, през на лятото с такива с калий, а през есента препоръчвам да го третирате с фосфор.

Резитбата рядко е наложителна, тъй като короната на храстчето е гъста и добре разклонена, а пък и растението расте сравнително бавно. Но ако имате намерение, да постигнете нещо конкретно като форма, вземете под внимание, че цветчетата цъфтят на 2 и повече годишни клонки и по правило се подрязват след прецъфтяването.

Размножаването става, чрез семена, зелени резници и присадки. Ако мислите да използвате семена, трябва да знаете, че е съмнително, че ще получите същия цвят като оригинала. По-добре заложете на резници – залагат се през юли в парници с висока влажност и задължително засенчени. За 30-40 дни са калцирали и до есента, ще са достигнали 15-20 см. Присаждането също се извършва през юли на пъпка, върху дюля или круша.

Това е засега от мен :)

Ако ви е интересно, можете да посетите и Facebook страницата ми.

Паркът "Keukenhof"

Намираща се в южна Холандия, разположена на 79 дка, Keukenhof е една от най-големите градини в света. Паркът е създаден през 1949 година с идеята да представлява изложба на производители на луковични растения от цяла Холандия и Европа, където те да имат възможност, да демонстрират своите хибриди. Всяка година там се засаждат над 7 милиона луковици.

Паркът е разположен около замък, построен през 17 век, когато мястото се е използвало за уединение на семейството, където то се е отдавало на философия и различни изкуства. А през 19 век е назначен ландшафтния архитект Jan David Zocher, който е работил и по оформянето на парковата част.

Паркът е забележителен - представлява незабравима гледка от оранжерии, поточета, езерца, криволичещи пътечки, скатове, многогодишни цветя, храсти и дървета, съчетани с фантастична колекция от луковични растения: лалета, зюмбюли, нарциси, орхидеи, ириси, лилии рози, карамфили и мн. др. Може да се види и голямо разнообразие от стилове на парковото изкуство, включително и японска градина.

Паркът е отворен някъде от средата на март, до средата на май, като през април спектакъла от цветове и аромати е най-великолепен. Градината събира над 800 000 посетители всяка година и домакините са се постарали, да направят множество атракции за привличане на все повече и повече гости. Всяка година се поставя нова тема на изложението и за всяко поколение има най-различни развлечения: например за децата - игри за откриване на съкровища и много други.

Коприненото дръвче - Албицията

Albitzzia julibrisin – ‘Ленкоранската албиция’, наричана още ‘Копринено дърво’ е много широкораспространена в родината си – Китай, Корея, Иран. Дръвчето е от сем. Febacea и е донесено в Европа през 18 век, а името си – ‘Копринено дърво’ води от персийските думи’ jul’ – цвете и ‘abrisishan’ – коприна.

Дръвчето достига 12 м., формата на короната му е чадърообразна и този декоративен ефект, в едно със способността му да дава приятна шарена сянка, е една от причините да е толкова предпочитан от градинарите. Но най-силно впечатление създават, особено интересните му, красиви цветове.  Те представляват гъсти, сферични съцветия от малка чашка, с венчелистчета и дълги тичинки – 2 - 4 см, които греят в бяло, розово, кремаво и наситено червено.  Разположени са в края на клонката, цъфтят от юли до септември и имат пленителен аромат.

Листенцата достигат 20 - 45 см, съставени са от 11 - 25 разклонения върху листната ос, върху които са разположени 30 - 60 листчета дълги около 1 см. Те са много интересни -  отварят се сутрин и се затварят привечер след залез слънце, поради това албицията се е сдобила и с трето име -  ,Спящо дръвче’.

Ако я искате в градината си, трябва да имате в предвид, че мръзне лесно, особено в първите си години. Може да се отглежда в по-топлите места на страната ни, където температурата рядко пада под -16ᴼ С. Привлича пчели. Засадете я на слънчеви, добре защитени места в средно глинести почви. Ако рано на пролет не се разлисти, на се бързайте да я премахвате, дръвчето показва листата си сравнително късно – обикновено края на април. При все това и опадат сравнително късно - някъде края на ноември, запазвайки свежия си зелен цвят.  

Посетете и страницата ми във Facebook, ще Ви бъде интересно :)

Магията на Дзен градината

Класическата Дзен градина – или сухият пейзаж, както също се нарича, е стилизирана градина с внимателно подбрани и аранжирани камъни, скали, водни елементи, чакъл и пясък. Среща се, обаче и използването на малки дървета, бонсаи, храсти, подрязани в специфичната за стила форма. Първоначалния замисъл на създателите на този стил, е да създаде подходяща атмосфера за медитация и размисъл за храмовете на Дзен будизма в Япония, през периода на Муромачи.

Относително малка, заобиколена от стени, а в нея - поставени в плитки дървени кутии с всевъзможни по форма и размери, аранжирани камъни, пясък и чакъл, които са и основните елементи на градината, имащи главна идея да пресъздадат крайбрежна сцена на море с острови. Пясъка и чакъла, играят ролята на море или океан, за целта се очертават успоредни линийки, гъсто разположени една до друга, най-различни по форма, за да се създаде впечатлението за вълни. Камъните и скалите, пък представляват островите в морето.
По-късно навлизат и водите елементи – езерца, поточета, водни каскади, мостчета. Свързаните с будизма фигурки и статуи, както и живите елементи - мъх, трева, бамбук, храсти и дървета, подрязани в особените за стила форми.

Има някаква магия в тези градини. Когато попаднеш в такава, се чувстваш сякаш си в друг свят, по-чист, по-красив, по-одухотворен и усещаш, че живееш в хармония със себе си, и света около теб. Дори само гледането на снимки е в състояние да те накара да се почувстваш по този начин.
Разгледайте и Facebook страницата ми: може да Ви бъде интересно :)

Великолепния Лупинус

Интересното си име – ‘Лупинус’, това разкошно цвете е получило oт латинската дума ‘lupine’ – вълк. Нарекли са го така, защото се е смятало, че то изсмуква хранителните вещества от почвата. Любопитно е, че всъщност е точно обратното -  корените на лупината, съдържат азотофиксиращи бактерии и така обогатяват почвата с азот.  Това прави цветето много предпочитано за използването му в композиции с други растения, в едно с изключителния му декоративен ефект, разбира се.

Тази прелест е от сем. Febacea (сем. Соеви) и от него, са известни над 200 вида. Естествените местонахождения на растението са най-вече Северна и Южна Америка, по-малко Северна Африка и Средиземноморието. Предимно многогодишни са, но се срещат и едногодишни видове, както и няколко храстови такива. Съществуват, както много сортове, така и доста хибриди.  На височина достигат  0,35 -1,40 м., листата им са сложни,  дланевидни, елиптично – удължени по 9-15 бр. на листо. Плодът е шушулка.

При нас най-често се отглежда Lupinus polyphullus и  хибридния сорт Lupinus x regalis.  Цветовете им са силно впечатляващи  – представляват класовидни съцветия с едни цветове  дълги 30-40 см. в най-различни разцветки: лилави, червени, розови, бели, оранжеви, както и комбинация от тях. Цъфтят около юни за близо месец и са многогодишни.

Поглъщането на всяка една част на лупината, може да предизвика чревни и стомашни неразположения – съдържа някои вторични съединения, включително  изофлавони и алкалоиди, като лупин и спартеин.

Размножават се чрез семена, които се  зариват  на 0.5 – 1.00 см. в почвата, в края на зимата или началото на пролетта, на място с подходяща температура за поникване: 24ᴼ - 26ᴼ  С, най-добре направо в малки саксийки, защото трудно понасят пресаждане. Когато пониците поотраснат, саксийките се преместват на места с по-ниска температура , за да се укрепнат и когато им пораснат 4-5 листенца, могат да се засадят на определеното им месторастене.  

Обичат слънчеви до полусянка места. Почвата може да не е много богата, но трябва да е добре дренирана. През първата година се нуждае от редовно поливане, но по-късно издържа и на засушаване. Студоустойчив е, но трябва да се има в предвид, че коренчетата му лесно се оголват и това може да причини измръзването му. Така че загърляйте редовно растението, особено в по-хладните дни, през пролетта и есента, защото има вероятност да страда от температурните колебания.

Можете да го засадите поединично, в комбинация с други цветя, както и на големи цветни групи. Обикновено живота му е 2-3 години, но при правилни грижи се достига и до 4-5.

Това е за сега :) Ако знаете нещо повече за отглеждането на този разкош, ще се радвам да го споделите с нас :)

Проследете ни и във Facebook :)